Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

ХЛЯБ И НАКАЗАНИЯ

 

Мария Калинова

 

 

Напротив, не виждам разлика
между хартия и ножица - историите им крият слабост -
едната не остава цяла, когато другата се раздвоява, сестро,
лицето отляво отразява лицето отгоре, лицето отдясно,
знаеш и по-добре от мен, е всъщност това отдолу,
да търсиш разликата си е истинска отрова,
която нито храни, нито ще те излекува,
трябва най-голяма строгост отсега нататък,
измисли как да се наказваш, когато безразличието
не ти носи удоволствие, а ужас и друго -
ако някоя за някоя те пита: тази сестра познаваш ли я,
отговаряй, че не,
мисля, че не я познавам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. октомври 2007 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]