Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

МАЙСТОРЪТ

 

Мария Калинова

 

 

В кабинета на майстора не смея да седна,
да съм равна със него - забрави, момиче, за всичките игли,
белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене,
яж и пий със чисто сърце, не търси наказания,
някъде продават сапун за пране,
някъде на хората им минава,
само ботушите пропускат внимателно,
куфар по куфар, вагон по вагон,
хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляди ли, там някъде, все още думата ми
не се пресича на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичето, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. октомври 2007 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]