Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

МАТРИ-ПАТРИ

 

Мария Калинова

 

 

Фигурата на бащата.
Отношението на майката.
Участието на дъщерята,
която нищо не разбира от щафети...
Растат ръцете,
които всъщност са джобове,
съхранили толкова здрависване на предатели.
Предай щафетата на първородната,
която измести сина, когото искаше,
а сега се успокояваш в кръчмата,
че тя е прехвърляне на друг полет
към хоризонта на едно разбиране.
Растат ръцете ти, татко, приближават
като два самолета готови за кацане.
И това е всъщност завещаната щафета -
умението да оставяш ръцете на предатели
да прелетят оградата, зад която пазя...
Коминът изсмука дима си
и се сгъна,
точно, когато вратата учтиво се затваря
и преглъща езика на резетата си.
Таванът се самоуби -
просто скочи.
Аз трябва да продам къщата
и да се профукам до последната стотинка.
Нали, татко, ние всички струваме
тридесет сребърника
като Бога-трилистник
в сватбената саксия на майка ми.
Фигурата на бащата.
Отношението на майката.
Участието на дъщерята,
която нищо не разбира от щафети...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]