Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

УСТАТА

 

Мария Калинова

 

 

на Емо Христов

 

 

Все по-важна се оказва устата...
Там са венците, там е короната.
Силата е в свиването на челюстния ъгъл,
докато спреш да хапеш,
стиснеш зъби...
Но да не ти изпращят от натиска ребрата,
да не се разтворят в гребен.
Не разресвай плитката -
до целомъдрие,
до идея фикс си стягай!
Постигнеш ли целостта си,
едва тогава ще ти поникнат мъдреците.
И повече никога да не отваряш...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]